Всяко семе знае как да стане дърво,пази спомени как да пораснеи стаило се в себе си – тихо, самоси мечтае небе да докосне.Всяко семе, попаднало в шепа земяпие влага, събужда се в мрака.Избуяват от него стъбло и листа....да укрепнат - не може да чака.Топло-слънцето милва ги, бързо растат,пускат здрави и силни филизии корони могъщи към небето пълзят,брули вятър зелените ризи...А мечти-семенца във душите ни спят,плахи, крехки - големи и малки.Kуп възможности около тях се въртяти предчувствия - и велики, и жалки. Ние пазим с любов семенцата-мечтии ги топлим, поим ги със вяра.Оживяват във нас и ни стават съдби,и това до безкрай се повтаря...................Защото всяко семе знае как да стане дърво!