На моят, най-добър приятел - Добри!
Момчета сме, порасли неусетно,
косите си изпъстрили със скреж,
от мигове - с предметно, безпредметно,
момчета сме - в предесенен вървеж...
Момчешкият свой свян - в душите носим,
и спомена - за първата любов,
в сърцата ни - с тревожните откоси,
и в дните ни - в познайникът суров...
Предателства - простени, вероломни,
в кръвта ни стихват - пепел са връз жар,
измамите забравяме, не помним -
и се разплащаме - с пореден дар...
Додето се усетим, ний - и ето,
протрили сме пътечката от дни,
и мислим си - нататък ще е леко,
а той, животът - гледаш, си върви...
И идва ден,
и се усещаш, братко,
макар момче -
в мъж, че си порасъл...
Че в теб, мъжът -
превърнал се е в татко,
с първи скреж,
косите си препасъл...
Честит рожден ден, Добчо!
Жив и здрав да си, приятелю - да и,лядиш!
03.03.2013 г.
Добрич
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me