Мъжът на четиридесет премина онази златна възраст на Христос, затуй не мери греховете с крина и раят му изглежда под въпрос.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Мъжът на четиридесет не гине&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; в продажен тил, в задкулисни игри. Той е строшил рекордите на Гинес,&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; щом челяд в страшно време коландри.&nbsp; Мъжът на четиридесет не бори&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; днес мелници, но и държан на връв&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; той ще прескочи чуждите стобори,&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; за да припали тъмната си кръв. И от Сизиф навярно по-препатил,&nbsp; не гледа на нещата през перде:&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; той сам избира кой му е приятел&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; и този, който ще го предаде.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Мъжът на четиридесет все в дълг е или така се чувства, ще не ще.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; От кръста, който мъкне дълго, дълго,&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; ще изковат креватче за дете.