Сиво... Сиво... Сиво... Как да го прокудя?
Как да виждам денем слънчевия бяг?
И да се захласвам с пролетния цвят?
Как, отново луд, безпаметно да любя?
Мъртвата душа събудих днес неволно...
Сипе сняг тъга, в отломки тънкострунни.
Смея се, в студа и в нощите безлунни,
с щурата мълва, че сам съм драговолно.