StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,127
   Потребители: 12,356
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,603
   Точки: 2,662,449
   Съобщения: 155,573
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Мълчание

Разпуква огънят като цвят.
Облизва комина порутен.
А небето е бяло до смърт.
И снегът е добър и уютен.

От пукот до пукот кърви
тъмно, на глътки таено.
И вино с искрящи следи
пълни кристалите в мене.

Очаквам да тропне врата,
и стъпки в леда да изскърцат.
Високи и зли дървеса
небесния свод да разкъртят.

На снежния райски превал
черупката крехка да спукат.
Да рукне в заспалия свят
утайка от зимната скука.

И сова да стрелне гласа си
над ледено синя гора,
през огъня в жадния съсък
магия да стори добра.

Главня да й бъде окото,
зеницата – въглен горчив,
а писъкът – стон или грохот,
след който оставаш нежив.

Но няма магия за обич,
нито капка мълчана вода.
Скова ни ръждивият обръч
на узряла до вик тишина.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-07-08
прочитания: 162
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход