В акордите на чуждото мълчание
душата иска да крещи, че
милосърдието е капката дихание,
което красноречиво може да мълви,
за безчувствената нежност на живота
в лицето на идващия грях, докосващ
парливото страдание в очите на изстрадала душа!!!
И нотката страхливост се разлива
между болка и изкупена вина...
Неприязън отново се издига, а
мислите тънат в нищета...
От изгарящите длани на живота
попарили надеждите гласът,
на една душа останала сиротна
без звуците на съвестта!!!
Ала в агония на пълна безнадежност
се чува тихото стенание...
На гласът лишен от нежност,
а спомените от поредното мълчание!!!
И като вик на плачеща сирена
кънти и се разлива в тъмнината...
Страхът, от нова радост необременена,
да не бъде капан за душата!!!