Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.
Тя, младото момиче, доверчиво
докоснало за пръв път обичта.
А той, мъжът семеен, \"справедливо\"
приел грехът във своята съдба.
Заведе я във своя магазин... за дрехи,
но втора употреба, за беда.
Да види, как жените неуверени
обличат с дрипи зъзнеща душа.
Как грабеха в неусвес, безразборно,
купуваха с охота бедността.
А тя стоеше плахо, илюзорно.
Нали на среща бе със любовта.
Когато стоката почти привърши,
блуза и предложи, сива при това.
И нещо в нея силно се прекърши.
Безлична мишка, малка се видя.
Подаръкът му не прие от гордост.
На ясно бе със своята цена.
Палто си тя избра и грейна в радост,
лилавото... за нея бе мечта.
Тя него щеше да си купи, лично.
Подхождаше и най на същността.
Изглеждаше то царствено, магично,
но дребничка бе нейната снага.
Излязоха забързани и двама.
Той с трескав поглед, бързащ към дома.
А тя, притихналата млада дама,
пораснала със педя... полетя.