Тогава не знаех с какво се захващам. Просто тръгнах напред със рогата. Не знаех колко и какво ще плащам - не бях се замисляла каква е цената.
 Колко ми струва солта от очите?! Топла все още по раните щипе. Как да откупя самотата на дните, в които дъждът от очите се сипе?! 
Къде се купува изслушващ събеседник, с когото да мога да пофилософствам?! Да говори не може личният бележник - него със собствени мисли жигосвам.
 Мъдрост в мълчание! Но ми омръзна урагана в ума си сама да споделям. В самотата човек постепенно измръзва, в делник без празник - само недели.