Мравка имало едничка,
така крехка мъничка
и като така, малко глупавичка.
Не! Не недостатък,
а на младостта и\' придатък.

Играела на близката поляна
в безгрижие и слънце обляна.
В потока, яхнала листо,
спускала се без весло.

Буря ли захване,
тръпнела бързо да отмине,
скътана под тревичка,
с примряла душичка.

Вечерта в дома и\' огромен,
мравояд нахлул гладен.
Закипяли входове, задръстили се
климатици,
нощ черна на вампири и лунатици.

Нека жестоката тук спестя касапница,
да се върна на нашата познайница.
От страх онемяла,
в ухото му, тя пропълзяла.

Едва ли миличката, подозирала,
че него, страшилището победила.
Скован от няма глухота,
сам отказал си живота.

Много преживяла, с посребряла косица,
лична е вече хубавица,
поумняла, помъдряла,
начало ново дала.