Философията на живота повелява,
че който много има - трябва да раздава
и ум, и мъдрост, блага дума и закон,
и хляб, завивка, дреха и подслон.
Добре дошъл си, братко, в моя дом!
Прегърнали идеи най-високи,
поетите в среднощни кафенета нижат строфи.
Отпиват глътка от кафето, после - вино,
в цигарен, димен облак спомнят минало ...
Картина в миг изниква от безвремието,
и виждат себе си да рецитират,
родилият се в час на просветление
прекрасен стих, възпяващ нашето живеене.
Във буен нощен порив не един поет
разкрил е щедро своя полет свет.
Но публика когато е тълпата,
ревяща на площада в късен час,
какво ли чува, в заслепение героят наш?
Метаморфозата е станала внезапно,
така,че публиката, безвъзвратно
промяна бърза демонстрира.
От вчерашни приятели предаден,
и люта завист, хула, клевета,
от нож, забит в сърцето пада -гладен
за любов, признание и доброта...
и стапя се полека-лека, поетът наш в нощта.
Така завършва - може би банално,
историята на един творец
във време вододелно - ненормално...
Една поука трябва да си вземем:
храна духовна спира да вирее
там, където словото линее.
И вместо като славей в синевата
да полети нов стих и мило да запее,
ний даваме карт бланш
на озлобената тълпа -
и тя, разбира се, не спира да вилнее.

16 февруари 2011 г.