Мога да вървя по строги релси,
да съм примерна и пресметлива,
да обличам правилните дрехи,
но дали ще бъда по- щастлива?!

Мога да се съхраня със сива скука,
да се пазя - скрита от проблеми,
от постъпките си да влека поука,
да съм точно някъде във точно време.

Мога и да не сънувам ранна пролет,
да не вдишвам сила от звездите,
да ме плаши непредвидения полет,
но дали съм жива ще се питам?!

Ще ми липсват безумно танците луди
и усмивките дето Луната ми праща,
песента закодирана в светлите струи
и обета за вярност на буйния вятър.

Искам с възторг сутринта да ме буди
и криле във душата си все да откривам!
Знам, че пазейки себе си губя от чудото -
всеки ден да приемам, като дивна магия!