ЗАЧЕНАТА ОТ ЗЛО ВЪВ ЧЕРНА ДОБА
ИЗНОСЕНА В ИЗСЪХНАЛА УТРОБА,
АЗ МНОГО ЗЛО ВИДЯХ И ГО СЪБРАХ,
НЕ ОЦЕНИХ И ЛЮБОВТА НА БОГА!

БАЩА ТИРАН И МАЙКА МЪЧЕНИЦА,
БЕЗБРОЙНИ МЪКИ - НЕ ЕДНА СЪЛЗИЦА
ПРОЛИВАХ ДЕН И НОЩ И ПАК ВЪРВЯХ,
ДОБРОТО СРЕЩНАХ, НО НЕ ГО ПОЗНАХ.

И ЛУТАХ СЕ МЕЖДУ ДОБРО И ЗЛО,
И БРУЛИ МЕ ЖИВОТА БЕЗ ПОЩАДА,
ВЕЩИЦИ ВИЖДАХ В СВОЕТО ЛЕГЛО,
що  ТРОВЕХА ДУШАТА ЗА НАГРАДА.

 УМИРАХ И СЕ РАЖДАХ ВСЕКИ ДЕН,
В СМЪРТТА СЕ РЕЕХ ГОРЕ В НЕБОСВОДА.
УСЕТИХ БОГ, УСЕТИХ ГО ВЪВ МЕН
И ОЖИВЯХ БЕЗ ВСЯКАКВА ТРЕВОГА.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ АЗ ТАМ ЗВЕЗДИ ВИДЯХ,
В СМЪРТТА СЕ РАДВАХ, ЧУВСТВАХ, ЧЕ ЖИВЕЕХ.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ АЗ СЪЛЗИ НЕ ПРОЛЯХ,
А ПЕЕХ И ТАНЦУВАХ И СЕ СМЕЕХ.

 АЗ МНОГО ДНИ В ЖИВОТА ПРОПИЛЯХ,
СЕГА ПРОСТИХ НА ВСИЧКИ - И НА МЕНЕ,
УМИРАЙКИ - ДОБРОТО В МЕН  ПОЗНАХ,
ОБИКНАХ ГО И ДАВАМ ГО НА ТЕБЕ.