Приеми ме, любов всепобедна,
протегни ми другарски ръка.
Аз отдавна разбрах, че си ключа
към мечтаната златна врата.
Искам смело отвъд да прекрача –
там, където цари красота
и където духът ми отдаден
ще даде на света светлина.
Задушават ме старите мерки,
разкроени в нищожен мащаб,
уж трасиращи път към простора,
всъщност, водещи в плиткия трап.
На това слагам край без отсрочка.
Поведи мойто жарко сърце:
Подвиг зове ме безспирно
към човешкото тъжно море.
5.ІХ.2000 год.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me