Но много скоро, покосениот жълтия кинжал на суетата,за истина жадуват ни сърцатаи в любовта намираме спасение.
Душа и тяло в миг изгаряме,за нов живот сме омагьосани.Със радостта и болката дамгосани,в свещена същност се разтваряме.
Ала измъчват ни тревоги дребнии мненията си променяме;амбициите си подменямеи ето – есента ни дебне.
Настане време на безстрастиеи стойности преоценяваме;проблемите сами създавамеи плачем с яд, а не от щастие.
На мними идеали ний слугуваме,предначертаваме си дните;и мъничкото красота в душитесъс предразсъдъци погубваме.
По дни на радост днес тъгуваме,добро и зло са във везните;но уморени – хлопваме вратитеи идва ден да се сбогуваме...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me