StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,168
   Потребители: 12,429
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,127
   Точки: 2,670,244
   Съобщения: 184,819
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,723

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Лунни еднорози

Ако луната може да се сипне
в златни трици и трохи сребро
у шепите на някой скитник –
какво ли би помислил той?

И подир призрачната тънка сянка,
подгонила ръкава на реката,
пенлива лудост ли ще вдява мракът
като конец в ухото на асмата?

Да би погледнал пустата небесна
с препускащите лунни еднорози
и мигом би я цанил за невеста
с трапеза скромна, без коняк и рози.

– Лунице, моя – би й се примолил,
Бъди ми спътница на дните сиви.
И онзи впряг с вълшебни еднорози
с накъдрените златоткани гриви

да ни повдигне нависоко горе,
душите ни където ще откъсне
навъсеният и ревнивец Господ.
За друга севда утре ще е късно.

И край табуните им разпилени
аз с два-три щриха бих описал
как всяка нова обич се зачева
и друго нищо няма смисъл.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2012-01-26
прочитания: 249
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход