StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,546
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,184
   Точки: 2,656,931
   Съобщения: 154,599
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Луд на луд, мамо, луд думаше

Луд съм бил, но лудия ти вика,
че ти си луд, завърта се интрига.
И няма кой безпристрастно да ни каже,
дали лудия от баницата ще намаже.
Но идва ден и лудия те гледа,
ти ближеш си във парка сладоледа,
не можеш да познаеш лудостта,
защото роб си . . . на глупостта.
Подава ти тогава той ръка,
не можеш да повярваш на това,
че някой помни твоето съществувание,
преплетен в знание, обречен на отчаяние.
Ти ставаш и наоколо оглеждаш се,
не виждаш нищо ново, но усмихваш се,
разбираш, че живял си във заблуда,
не аз съм луд, реалността е луда.
Но луди често се наричаме,
на ограничен от собственото си знание живот се обричаме, защото да кажеш на някой, че е луд - лесно е,
но да си луд - ЧУДЕСНО Е!!!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-07-20
прочитания: 142
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход