Тъй както лотосови листи трептят над гнилост и забрава,

а пръските печал блатиста, цвета им бял не опетнява.

И както чашката лъчиста, безкрай... докрай Любов раздава,

но сякаш сянката единствено, покоят воден притежава...

Така във Лилия разлистена душата себе си познава

и пак... контури бледо-синкави във битието отразява.

Блестят пресвèти и тръстиките, щом Нейна Цвятост обещава,

че до последната си тичинка на Него тя ще се отдава!

И своя дом, с безчет молитви, безкрай... докрай ще благославя -

така в покоите царичини, Покой таѝнствен възцарява.

Защото Лотосната Истина безмълвно, казват, се узнава -

разтварят се слова и мисли... и само мирис свят остава...

Духът дъхти. Сърце разлистено! И зримото се разрушава.

А нейде лилии лъчисти разпръскват нежната си слава...