Лениви души, заковани в пристрастия,

безволево лазят в гора от охолство,

пълзенето  ̶  в техния речник е щастие,

бита им  ̶  до гуша в измамно доволство.

За тях, даже погледът вперен в баира,

е трудности, разход, проблеми, химери.

не смятат, че трябва Духът да тренира,

па камо ли стръмния склон да катери.

Страхът, от поява на бурни вълнения,

боде непрестанно Ума, с препоръка:

„ Не вземай ти сам радикални решения,

че всяко такова руши рахатлъка!”

А Мързелът, радостно нему приглася:

„Така е, приятел, кажи му, кажи!

Да прави това, дето нам ще изнася

и нищо по пътя не ще му тежи!

Кажи му, че има кой кръста да носи,

а той да не спи с отговорности преки

и само на нас да задава въпроси,

когато поема по други пътеки!

Кажи му, че няма защо да се груха

и сили да впряга в различни слова,

че „мозъци видни” съшиха кожуха

и днес поназнайват това, онова!

Напътствай го, Страх, ти си силен съветник,

та нека накрая едно разбере:

Не го ли раздава „Войводата-четник”,

а чинно ни слуша, ще бъде добре!”

Измамното леко е дважде по-трудно,

опасно е дуото Мързел и Страх  ̶

държейки в плен Съвест, Съзнание, Будност,

те хвърлят в очите на слабите прах.