Дори да не знаех какво си извършил,
достатъчно би ми било
очи да отправя към погледа пламенен,
към чистото твое чело

и щях да прозра величавата сила,
насочила твоята длан
към меча-вестителя, дал на България
висок, подобаващ й сан.

Бунтовнико скъпи, урок-саможертва
остави на всеки от нас,
защото не гледаше долу, към дребното,
където шептят в полуглас,

а викна на вятъра - скитника волен,
да стане страшник-ураган
и двамата, рамо до рамо юнаци,
да тръгнете в мъжката бран.

Преминал кат\' мълния свойта пътека,
ти целите нас озари,
та днеска да можем света да погледнем
със ясни, с открити очи.

Да браним България, ти ни заръча,
с любов, нетърпяща предел.
Хайдутино святи, целувам байрака,
във който и ти си се клел.

                                                                      6.ХІІ.2000 год.