Лъжата, казват, служи за добро
и уж със нея крием си винИте,
но следствието всъщност е едно -
изричайки я тровим си душите...

Когато лъжем, страшно се потим
и свеждаме очите си виновно...
Как грозно на измамници воним,
а всяка дума тътри се условно...

Защо го правим – няма келепир
във цялата гротескна обстановка!
Самите ние ставаме сеир,
достойни сме за шутовска трактовка...

А някой доверчиво вперил взор,
дори не знае, колко сме подмолни!
Наивникът да гние във Гомор -
излъган е, но ние сме доволни...

Брутално е и грозно – ще умра! -
прочитайки по-горното съждение...
Дори стихът ми бие на лъжа -
излъгах се във умопомрачение...