Вървя през пустинята с ход равномерен, навикнал да бъда единствено пръв. Не скачам, не хуквам в глупашки импулси, защото съм лъв.
Не се унижавам да моля местенце край чужда трапеза, край чуждата стръв. Със собствени сили победа добивам, защото съм лъв.
В очите ми грее спокойната мъдрост, не знаеща страх, нито завист, ни блъф. Обидата пъдя, прощавам широко, защото съм лъв.
Развявам в пустинята огнена грива, свободен от собственост, царствено пръв. Назад не поглеждам, стремежа избирам, защото, защото, защото съм лъв.
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; 2.ХІІ.2000 год.

uFeel.me

Лъв