Това, че просто сме различни,
понякога ни прави и себични.
Тогава се превръщаме в цинични
и изглеждаме дори комични.
Формите обличаме като премяна,
губим в тях си същността.
Правим тъй рискована размяна
за да се родим насред смъртта.
Засяваме живот в центъра насред пустиня,
обливаме го в радост, понякога в сълзи.
Осъзнатостта покълва! Ах таз божествена светиня
Звездни семена сега прераждат се в звезди.
О! Ти, който във всичко си присъстващ,
благодаря за туй което си сега.
Обичаш ме дори от теб \"отсъстващ\".
Обичам те и аз, любими мой БАЩА.