През нощта
на мечти и химери,
когато небето
звездните лампи запали –
замислих градеж.

Лодка от дарове морски,
изграждах в любов
и в представи –
за морски простор.
Исках на дълъг път,
около света
да потегля в зори.

Работех усърдно
с чираци крилати –
гларуси, чайки
и птици непознати.
Дружно те скеле градиха,
с крясъци в хор,
а морето зовеше –
“Далеч от брега”.

В полунощ,
когато дяволи зли
се събраха в сговор таен,
взех дяволски нокът –
за мачта,
а на нея –
окачих платно.
Платно от водорасли
в пастелни цветове,
редуваха се синьо и зелено,
кафяво и червено.

Лодката – мидена черупка,
компасът – чайка бяла,
а руля поверих –
на морския бриз.
Потеглих рано сутринта
от брегове на родове и близки,
с лодка,
с име “Бряг”.

* * *

Ще се върна, навярно –
някой ден …
Доволно ще приседна,
под смокинята
до стария храм.
Щорм мислите ми
ще връхлита –
всеки ден,
от вълни –
на минали картини,
на пътешествия нови,
посоки, карти,
океани и мечти …