Днес отворих кутията,

излязоха хиляди змии,

с отрова изпълнени бяха,

гледаха страшно с очи.

Защо погледа впили,

защо ли дебнат така?

Кръвопийни вампири,

злоба, завист, нищета...

Господ от рая изгонил ги

да дишат вечно прахта,

а те в човешките образи

души въплътили в тела.

А дните тежаха отново

и нижеха бавно снага,

тровеха бавно те хората,

прехвърлили свойте права.

Затова ще затворя кутията

и никога повече, знай,

няма да тровя аз себе си.

Живей, Учи се и Знай...