Когато усетиш горчивия вкус на собствените си сълзи, когато проумявайки, че потъваш не успееш да задържиш усмивката на лицето си, спомни си, че ти всъщност си щастлив, защото все още умееш да чувстваш, да виждаш, да плачеш. Поглъщаш не светлината на слънцето, а на бледната луна и сякаш не осъзнаваш, че те има. Но скъпо дете, та душата ти е толкова млада, има още хиляди неизживяни животи пред нея. Знай, че дори когато земята те погълне слънцето пак ще свети, а ти ще живееш чрез очите на своето минало и няма да бъдеш забравен. Красотата е в това докато си тук да умееш да се смееш, когато те боли, да съумееш да подадеш ръка на самия себе си. Да, ти си красив.