Сбъдва се утрото, сбъдва се
понякога най-неочаквано.
Като капка роса изумрудена
в езика зелен на тревата

изтъркулва се с птичата песен
и завива край хълма намръщен,
още сънено и несресано
тича по пътя към къщи.

По петите му боси полепват
златни слънчеви нишки.
На прага вехтото време
е месило хляб от въздишки

Сядат двама и залци потапят
в дивия мед посред пладне.
Утрото вече пораснало
бавно поема на запад.

Там го чака смугла невяста
да потънат зад облака скитник,
а щурците сватбари пригласят
във вселенския хор на звездите.

16.04.2009