Коя съм аз,
та нося отпечатък
за дълъг път
от древни времена,
за раждане и смърт,
за разпилени
по Земята семена,
впили корен
в моята душа...

Коя съм аз,
та гледам все нататък,
където изгрев
бурите помита.
И в шепите смирени,
от бодлите
изранени,
сбирам пак
надежда скрита...

Коя съм аз,
та в дните избледнели
от толкоз бяг
и вятърни борби,
отново вплитам
силата си в тебе,
покълнала
от властелина спящ
в сияйни дълбини...

Коя съм аз,
та в болки преживени
намирам пак
куража да летя;
да бъда извор,
вихрен кораб,
отвеждащ ме
в безкрая чист -
олтар върху скала...