Учителю, аз искам да побързам
и моля да ме хвърлиш в изпитни.
В ковач със мишци - вкаменени възли,
от този миг натам ме превърни.

Ще удрям с чука, без да се помайвам,
по шиповете грозни на гнева,
по кривите парчета егоизъм,
по злобата, по присмеха, страха.

Ще вая под градушката от искри
челичен дух, за подвизи готов,
и както уча воинската твърдост,
така ще се възпитам и в любов.

А сетне равновесието дивно -
мечтата ми от дълги векове,
ще дойде като чакана награда,
с която ще превземам върхове.

Усещам се щастлива, несломима,
поела жадно Твоята Ръка.
Безсилен е врагът сега пред мене,
защото нося Твойта Светлина.

                                                                      23.Х.2000 год.