StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,953
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,488
   Точки: 2,642,963
   Съобщения: 149,094
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Когато заболи…

Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият.

Притихнала се свивам много дни
и следвам изтерзаните посоки,
на рафтове подреждам куп мечти,
прегърнала стремежите високи.

Оставям се във плен на любовта -
онази сила топлеща кръвта ми,
изправям се отново и вървя,
по звездните пътеки на духа ми.

И знам че ще достигна оня бряг,
по който пак свободна ще се рея,
живота ми от слънцето огрят,
отдавна предвеща да оцелея.

Тъгата ще роди пак светлина,
далече ще останат враговете,
а мойта вярна вятърна душа,
ще възроди за вечност световете.

23.05.2017г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-05-23
прочитания: 199
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход