Когато се завръщахме от скитане,
се питахме къде са домовете ни,
къде са ни децата и съпругите
и тайните си криехме от любопитните,
посели укори на гърбовете ни,
говорейки за нас като за \"другите\".

Жадувахме за нежна ласка,
за детски смях и влюбени усмивки,
мечтаехме за покрив и камина,
но слушахме, безсилни, онзи крясък
изпод руините избликнал и внезапно стихващ,
и знаехме... Отново ще заминем...

Защото няма ги съпругите и домовете ни,
отдавна са пораснали децата ни
и носейки годините на гърбовете си,
отдавна сме ограбили сърцата си.