Вълната търси своя бряг
и го намира.
Реката бърза към морето
и в него замира.
А ти, с неспокоен дух,
все търсиш...
Всичко виждаш, чуваш
докосваш се,
но своя пристан
не достигаш.
В клетка от страх си
и да я разрушиш
не смееш.
Сред свои си,
а те придружава тя -
тази твоя горда
самота...