Бях някога тъй чиста и несмела!

Душата ми трептеше – гълъб бял.

В молитва за любов, ръце преплела,

не знаех аз, че гибелният чар

и моята невинност ще помръкнат,

окаляни от страст и грехове.

С момински сънища замръквах –

пространства с пърхащи криле!

Но Демон там, в сърцето ми – потаен,

злорад и пъклен, чакал своя час.

И днес пред Съвестта си аз заставам.

Кажи ми, Съднице, коя съм аз?

Невинна ли съм в своята виновност

или съм грешницата с ангелско лице?

Защо кръвта ми все гори – съдбовно,

на кръст разпънала влуденото сърце?

Кажи, кажи – все тъй ли ще ме мами

Светът с неповторимо многоцветие?

Ще крача ли през грешки и забрани

към мъдрото житейско пълнолетие

или пречупена в най-устремния полет

от яростни и злобни ветрове,

ще се стоваря като камък долу

с прекършени завинаги криле?

        1971г, В.Търново.

        Из книгата \"Тайнства\"