В безличен свят с препарирани хора
се сблъсквам в поредния делник,
в живота безличен не срещам опора
и нося душа на отшелник.
Приятели нямам, самотен се скитам,
в мечтите намирам утеха,
кога ли, отново се питам,
ще вържа криле на успеха...
Животът безмилостен примка цинична
пристегна и гневен извиках,
съдбата проклех ексцентрична,
в безлюдни простори се скитах.
По пътя гробовен намерих руини,
захвърлени стари подкови,
вместо клонки, уви, на маслина,
бодили цъфтят в неми гробове.
Сълзите напират, душата ридае,
фенерът изгасна във мрака,
към изхода пътя не зная,
пристигащи влакове чакам.
Самотен стоя на гара самотна,
шума на тълпите не чувам,
не искам в дома да се кротна,
навън като луд ще лудувам.
Грешки ще правя,но пак ще се скитам,
за греховете си нямам парола,
към звездни небета отивам,
където е мъртъв контролът.