Аз търся те сред хорските тълпи.

Очите ми напразно все се взират

да те открият и да заблести

сърцето ми като красива лира.

---

Но теб те няма... Гола самота...

Една сълза отронва се и пада

и в нейния блясък виждам аз една

красива, недоизживяна радост.

---

Къде си ти? Защо не мога аз

да доловя прекрасния ти глас?

Къде си ти? Защо не долетиш?

Защо не сложиш тежкото си рамо

и с мен по дългий път не повървиш

да търсим щастието нямо.

---

Каква е тази дума? Сън. Мираж.

Защо залъгваме се все със нея?

Такова нещо няма на света

и даже в сънищата ми го няма.

---

И аз се стряскам. Грозна самота.

И викам в голата пустиня:

"Ако те има щастие, ела.

Ела, за да докажеш, че те има".

---

Анна Дюлгерова

1988 г.