/гневно стихотворение/ 

                                                                                                     Та казваш, че специална съм била?!
Била съм дар, мечта гореща...
Докато специалните надяваме крила
с обикновените отивате на среща.

Със мен обсъждаш висшите неща -
Вселената, житейските въпроси,
ала обикновена те целува сутринта
и в себе си детето твое носи...

Как става тъй ми припомни -
специалните все носим кръста?!
По-силни сме били като жени -
не се оплакваме, не чупим пръсти...

Прощавате на другите греха,
паденията, слабостта стаена -
аз съм специална - нямам право да греша!
Табела нося с надпис: съвършена!

Обръщам се към всички специални,
изплашили най-смелите мъже,
сами празнуващи на всеки празник:
да вземем за резерв по чифт криле!

Уверена съм, че ще литнем по-високо,
в противен случай някой ще ни види,
ще ни прошепне, че безкрая носим,
ала с обикновена под ръка ще си отиде!