Пс 139: 14

„Ще те славя, защото страшно и чудно съм направен,

Чудни са твоите дела, и душата ми добре знае това.“

 

В Божията дума всемогъща

се съдържаше планът за този свят.

Създанието датираше от хаоса,

където всичко бе потънало във мрак.

 

Словото във дело се облече,

 а пръстта разтвори своите дълбини.

Бог създаде чудното творение,

по- чудесно от изминалите дни.

 

Най- велик сред другите творения,

човекът бе надраснал сам света,

разумът отказа одобрение,

на първообраза създаден във пръстта.

 

Сам отрече своето рождение,

считайки, че той е по- велик.

Че Господ щом не вижда в заблуждение,

не може да е автор на тоз миг.

 

Избухна ярост, тръгна отмъщението.

„ Това не е на мода по света“!

Как може най- великото творение

да бъде с етикета „от пръстта“?

 

Обърна гръб на чудното признание

и себе си издигна над върха.

Облече дреха на високоумие-

написа томове наука за греха!

 

Избра водачи слепи във сърцето,

другите да водят в пропастта!

Не даде отговор на битието...

раздра дрехата на своята съдба!

 

Колко чудно, колко страшно, сме създадени,

без самите ний да подозираме?

Как всяка малка клетка е устроена,

и как се раждаме, живеем и умираме.

 

Планът на Бог изпълни се със словото,

макар човекът сам да не призна,

че е най- велико Божие творение,

единствено лишено от ума.

 

Под нозете му са всичките творения,

живеещи за миг на таз земя.

Когато се огледаме, разбираме

свръхестественото дело на Отца!