StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,679
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,191
   Точки: 2,645,466
   Съобщения: 154,512
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Изповед

Понякога се чувствам уморена
от битките с живота, суетата. 
Лекувайки душата обгорена
пътувам из невидима арена. 
И свалям неглижиращата маска, 
разголвайки сърце и мирогледи.
Забивайки крилата ми от пясък
подрязват в мен онези слънчогледи, 
които в тъмнината са прозорец
и вярата в доброто не угасва. 
Които като светъл Чудотворец
с една свещица огън възкресяват. 
Смирена ли съм?- питам пак Светците.
Какво не ми достига да съм мъдра?
Кои съвети на отците
потъпках? Или адаптирах
към своите желания и страсти
да бъде тъй, както ми се иска?
А после молих Бог да ми прости
и пак да съм по ангелски тъй чиста...
В душата си погледнах и видях - 
неравности по пътя пак ще има. 
Едно научих, друго не успях, 
но данък за любов е грешно да се взима.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2015-09-22
прочитания: 283
точки: 32 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход