През годините на зазоряване
претоварил тежкия впряг -
без да знам, че към свечеряване
ще ми трябва единствено бряг,

разпилявах по пътя любовите.
Взех солта (не ми липсваше хляба).
Днес се скитам проклет и бездомен.
Самотата ме блъска в забрава.

Нямам спомен - брод за доплуване
към брега, по който съм минал.
От препускане - в бяг за достигане,
пропилях и което съм нямал.

От пътуване все не пристигах
там, където остават добрите...
Днес събличам последна илюзия
и притихват в привършване дните.

А душата ми - вечната скитница,
неплатила навреме залога
си отива. Ще се върне пречистена,
от където дошла е - от Бога!