Улиците пусти.
Нощ. Дъжд вали.
Вятърът се гони
в моите сълзи.
Пустото му време!
Даже не му дреме,
че мен душата ме боли.
Любовта се хили
зад ъгъла окаляна.
Пак съм без пари.
Темида спи
със отворени очи.
Няма лек, ни път
за изстрадала душа,
нито пък за самота.
Улиците пусти.
Есента пищи.
Гонят се любовни сенки.
Съмна. Профуча такси.
Слънцето разтапя
нечии души.
Тенел.Ще се боря
с вятърните мелници.