Сетен дъх и... всичко си отива в унес литва нечия душа, потта по дланите изстива, обръщам гръб и тръгвам си пеша. Изгарят клади с цвят на кехлибари във мен се лутат максими – понятия, издайнически скрили се в олтарите с един замах троша разпятия... Голготите... не са тегоба. Нито стръмен път са - пълен с ребуси, човекът още от утробата върви по него, за да търси себе си... И... Господи, дали те има, и чуваш ли молитвите на болката, Или само си понятие незримо, превърнало ни... в Богомолки. Крещи небето, въздухът просвирва, истината някъде сама, проплаква тихо после нос навирва, и стихва в твой’та самота... Молитви! Те до никой не достигат, душите само хранят се от тях, И щом... надеждите ти уморено си отидат, Питаш се: Защо живях?.... Последен поглед – черна пръст, Някои не могат да избират, Молитвите са... празни! Дървен кръст!... Когато синовете ни... умират!