Животът е забързана посока,
на щат при времето коварно.
И всеки сам тренира скока,
за гробището пусто и кошмарно.

То взима следващия наемател,
но чака тези дето го изпращат.
А в дебрите на нашия създател
и другите смирено си заплащат.

Тъй бързо ставаш пепел
и камъни над теб се ронят,
че ти подземният Свидетел,
свещи броиш... ако те помнят!