Когато паднал, се изправиш
и кръгозора, за мечите тесен,
към твойто бъдеще проправи
пътеката на прекипяла есен,

спомни си горестта стаена
във люляковия прекрасен цвят.
И знай, че тя е вис - Вселена,
безкрай, преливащ от смолист аромат.

На боровете бях дружина,
с окитени ели в призрачен здрач,
присядаха до мен мнозина,
но аз бях обигран и смел играч.

Не се оставих да затъна
на блатото мъгливо в плесента.
Не се подведох и огънах,
опазих в чистота и съвестта.