Аз нямам срочен договор със Бог,
но виж – със Дявола на „ти” сме.
Един през друг са по-жестоки,
но с Дявола се чувствам близка.

Докато безпощадно Бог ме поучава,
със Дявола щастлив измисляме игри.
Завихря се адски чаровна гълчава…
и Бог изглежда много се смути.

А колко често си мечтая тишина,
сълзи-бездомници да търсят път.
Повтарям си любими имена
и не намирам своя верен кът.

Отдавна съм наясно със дилемата –
Божествена наслада или Дяволски възторг…
Но не това решение е на проблемите –
възобновявам със Съдбата строг облог.

                                  © Павлина Петрова

                                   „Моите сезони” – 2011