Поредното кафе във мен пропива.
Пореден залез се изнизва зад чертата.
Бял лист - нещастен опит да докажа,
че съм жива -
сподавен вик, удавен в тишината...

Все пак ще се опитам да обичам
с това, което оцеляло е от мене.
О, Господи, та аз съм тук,
аз виждам, чувствам, дишам!
Невероятно е - щастлива съм!

Наполовина...

07.11.2004г.