И няма, мисля, няма да му дойде края, знаеш ли, май няма,

и всеки ден, едно и също, все едно и също – блато, яма.

И чак до шия, в нея се побрахме, с души настръхнали от смрад,

и само педя вече недостига - до дъното да стигнем, брат.

И няма, няма как да не запитам, брат - как тъй, на нас се случи,

след полета си на орли, днес, да живеем в блатото, се учим…