Мрак е.
Полунощ е.
Лъжа.
Отдавна мина полунощ.
Страх е.
Умора е.
Пуша.
Сякаш губя мощ.
Сили нямам,
а ми трябват.
Волята превръща се във прах.
Гордост нямам,
и умират
емоциите, остана страх.
Бяга ми съня,
а измори ме деня.
Луната не заспива,
но, ето, Слънцето напира.
И какво се получава..
През деня всеки се раздава.
В пълния си блясък.
Дрехи, грим и крясък.
А вечер, по нощничка скромно,
разкрива се всеки безусловно.
А Луната само отразява,
това което Слънцето изразява.