Не умрях, нямам сила за слабост,
а и беше любов, щом ме прати във ада,
коленичех и стъпквах, но накрая останах
и спечелих се, себе си. И си станах награда.
Беше дяволски трудно, затова ми хареса,
да живея до смърт, до живот да умирам,
да зачевам от себе си най-жестоките песни,
да си бъда Орфей, да си бъда и лирата.
И сега съм си аз, и съм гола и грапава,
(да съм някоя друга е зловещо безлично),
но защото посмях... ще пожъна намразване.
И това е любов. Дързостта да съм истинска.