По дрехите... се стичаше мъгла,
не бе сълза, сълзите са за силните,
мълчание... глътка празнота,
видение... откраднато от мълниите.
По устните ми... бягаше тъга,
не беше стон, звука е пак за силните,
дихание откраднато... нега,
във настоящето, погребвам мъртвите.
Ръцете ми... трепереха едва,
не беше ритъм, тайните пълзящи са,
съновидение преследвано... борба,
и чувствата... те винаги незрящи са.
Дали си тръгвам... трудно ще реша,
наказвам се, преди да съм сгрешила,
попадам... във капан на суета,
горещите молитви... съм изтрила.
Горещите молитви... те са зов,
а той е смърт... заблуда за палача,
полуживян... прокъсан, стар живот,
добра съм... във убийство на играча.
29.05.2009 год.
Посветено на Д. С.