То беше малко цвете...
Тъкмо бе родено...
Сътворено...
Неединосъщно с никое друго...
И за което не се грижеше никой...
Или поне никой не се откриваше...
Само враните кръжаха около него...
Видяха го и заграчиха...
Но то не се уплаши...
Знаеше, че има и друг живот около него...
С който трябва да свикне...
Защото всеки избира...
Да цъфти...
Или да грачи...
Но един ден дойде палачът...
Със своята саблена мрежа отсече
и най- младите клонки на цветето...
То се бе превърнало в розов храст, небесен...
И пролетна песен
се сбираше в тъмното дори...
И птиците бяха намерили своя дом, своя покой...
Някои птици, от живите...
Доволните...
А то, дори от болка, се усмихна...
И благодари...
За болката...
Защото тя е притежание...
И е по допущение...
То знаеше, че Някой ще го излекува...
И стана чудо- сам палачът го намери прелестно...
Взе едно сребристо от сълзите клонче...
Замисли се...
И...поклони се...
На някого...
На нещо...
И...избяга...
А птиците мълчаха...
И стана светло...
И стана ден, във който
птиците си правеха гнезда...
От падналите клонки на Прекрасното...
И то се радваше...
Че бе полезно пак...
Дори със болни рани...
По- важно е да ти е топло...
И не знаеш в какво можеш да се превърнеш...
Дали в пурпурен цвят...
Дали в прах...
Или във вечност...
А то беше доволно на всичко добро...
Защото то бе добро...
Затова го нарекоха Херувимското цвете...
То расте сега във сърцата на мнозина...
Видите ли го, поздравете го от мене...
И се поклонете...
Аз чакам го при мене...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me