uFeel.me
Херувимско
Автор: Atanasiq,  5 март 2009 г. в 10:18 ч.
прочити: 495

То беше малко цвете...

Тъкмо бе родено...

Сътворено...

Неединосъщно с никое друго...

И за което не се грижеше никой...

Или поне никой не се откриваше...

Само враните кръжаха около него...

Видяха го и заграчиха...

Но то не се уплаши...

Знаеше, че има и друг живот около него...

С който трябва да свикне...

Защото всеки избира...

Да цъфти...

Или да грачи...

Но един ден дойде палачът...

Със своята саблена мрежа отсече

и най- младите клонки на цветето...

То се бе превърнало в розов храст, небесен...

И пролетна песен

се сбираше в тъмното дори...

И птиците бяха намерили своя дом, своя покой...

Някои птици, от живите...

Доволните...

А то, дори от болка, се усмихна...

И благодари...

За болката...

Защото тя е притежание...

И е по допущение...

То знаеше, че Някой ще го излекува...

И стана чудо- сам палачът го намери прелестно...

Взе едно сребристо от сълзите клонче...

Замисли се...

И...поклони се...

На някого...

На нещо...

И...избяга...

А птиците мълчаха...

И стана светло...

И стана ден, във който

птиците си правеха гнезда...

От падналите клонки на Прекрасното...

И то се радваше...

Че бе полезно пак...

Дори със болни рани...

По- важно е да ти е топло...

И не знаеш в какво можеш да се превърнеш...

Дали в пурпурен цвят...

Дали в прах...

Или във вечност...

А то беше доволно на всичко добро...

Защото то бе добро...

Затова го нарекоха Херувимското цвете...

То расте сега във сърцата на мнозина...

Видите ли го, поздравете го от мене...

И се поклонете...

Аз чакам го при мене...

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me