Хей Джак, странно ме гледаш,
захапал цигара, шапка накривил.
Очите светят, ръцете треперят,
искаш ме зная, познат ми е тоз поглед.
Хей Джак, странно ме гледаш,
аз съм кокетка, добра и изкусна.
Умея да взимам, вериги да слагам,
разум да няма, в плен мой да паднеш.
Хей Джак, странно ме гледаш,
ти си умен, играч си от класа.
Хъс ми даваш, сили да хвърля,
отново, отново, теб да те искам.
Хей Джак, странно ме гледаш,
с онзи стар и изпитан номер.
Очи не отделяш, дъха си запираш,
ставаш дързък, да ме превземеш.
Хей Джак, странно ме гледаш,
древна игра на ловец да играеш.
Хей Джак, спри да мечтаеш,
не виждаш ли, че съм твой приятел.
18.04.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ